Остър цистит.

Представлява остро развило се възпаление на пикочния мехур. Наблюдава се често, във всяка възраст, но по-често боледуват жените.

В зависимост от причината за възникването на възпалението циститите се делят на:
1 Инфекциозни, които са:
   - бактериални
   - вирусни
   - гъбични ( наи-често  Candida albicans)
   - специфични, причинени от  Mycobacterium tuberculosis
   -паразитни
2. Неинфекциозни
   - химични
   - термични
   - радиационни
   -лекарствени
Според състоянието на пикочния мехур се различават:
1. Първични, при които пикочния мехур първоначално е здрав
2. Вторични, при които възпалителният процес усложнява по-рано съществуващи аномалии и заболявания на мехура и гениталиите.

Острия цистит обикновено възниква внезапно , няколко часа след вътремехурна манипулация, простуда или друг провокиращ фактор.

 Симптоми:

1. Настъпва остро
2. Често уриниране
3. Болки и парене при уриниране
4. Мътна урина, понякога с ясна кръв в края на уринирането.

Изследвания:
1. Изследване на урината. Наблюдава се високо съдържание на белтък, еритроцити и левкоцити.
2. Бактериологично изследване на урината - посявка и антибиограма.
Промени в кръвната картина обикновено не се наблюдават
3. Цистоскопия
4. Рентгенова диагностика

Лечение:
1. Общ режим, който включва покои, топли грейки ниско в коремната област, на кръста и между краката.
2. Диета. Препоръчва се млечно-растителна диета, богата на витамини. Обилно поемане на течности. Забранява се употребата на солени храни, силни подправки, консерви, алкохолни напитки.
3. Антибактериялна терапия с антибиотици, сулфонамиди, уроантисептици. Антибиотика се определя след резултатите от антибиограмата.
Уроантисептиците имат дезинфекциращ ефект на пикочните пътища.
Препоръчва се също така за намаляване на болките аналгетици и спазмолитици.
Терапията има продължителност от 7 до 10 дена, след което се извършва повторно изследване на урината за да се потвърди, че инфекцията е ликвидирана.

Добави в Svejo

Набиране на течност в тестиса.

Набирането на течност в тестиса е диагноза позната в медицинските среди под името - хидроцеле.
хидроцелето може да бъде вродено и придобито.
Вроденото хидроцеле най-често се наблюдава в детска възраст и е следствие на нарушения в ембрионалното развитие.
Причините за придобитото хидроцеле най-често са възпалителни заболявания на тестиса и епидидима  и травмите им. Незабелязани травми и микротравми също могат да са причина за хидроцеле, което се наблюдава често при възрастни пациенти. при острите възпалителни процеси (орхиепидимит) нерядко възниква като реакция ''симптоматично'' хидроцеле, което преминава при излекуване на основния процес. Също така заболяването се наблюдава при тумори на тестиса и туберкулоза на мъжката полова система.

Симптоми:
Развива се бавно и безсимптомно. Локализира се предимно едностранно. Оплакванията са от тежест в съответния скротум. Болка се появява при физическо натоварване и при полов акт и се разпространява в посока към корема.
Има фертилни нарушения, тъй като хидроцелето потиска образувенто и съзряването на сперматозоиди. Това най-често се дължи на промени в температурата в скротума, която при хидроцеле достига до 32 градуса.

Лечение:
1. Радикално лечение. Предствлява оперативно лечение. Има 2 вида оперативни метода - на Bergman  и на Winkelman.

2. Пункция на хидроцелето с аспирация на течността.Тази процедура не дава траен резултат. При чести пункции се образуват сраствания, инфекции и рецидив на заболяването. Тя се препоръчва на болни в общо тежко състояние.

3. Инжекционен метод на лечение. Обоснован е на пункция, аспирация и последващо въвеждане на склерозиращи вещества - спирт, тетрациклиниво препарати.

4. Лечение на оплодителните нарушения. Провежда се медикаментозно лечение след подходяща хирургична намеса и в зависимост от това кои параметри от сперматогенезата са засегнати.

Добави в Svejo

Заболявания на тестиса.Крипторхизъм и ектопия на тестиса.

При ектопия, тестиса се отклонява от нормалния път на слизане в скротума. При крипторхизъм, тестиса се спира някъде по нормалният си път на слизане от бъбрека към скротума. Около 5% от новородените има някакви отклонения в десцензуса (слизането) на тестисите. В пубертета при 3% от децата се открива крипторхизъм.

Причините не са напълно изяснени. Налице са няколко възможности:
1.  Аномалия в gubermaculum testis. Той представлява връв от долния полюс на тестиса  до скротума. При ембриона той е къс. Липсата или аномалия на gubermaculum testis може да бъде причина за непълна миграция.
2. Вродено увреждане на тестиса, който да стане нечувствителен на половите хормони. Тази теория обяснява появата на едностранен крипторхизъм и причината болните с двустранен крипторхизъм да са стерилни.
3. Недостатъчност на мъжките половите хормони може да е причина за аномалия в миграцията на тестиса към скроталната торбичка. Така се обяснява двустранния крипторхизъм.

Доказано е влиянието на скротума върху термалната регулация на тестиса. Сперматозоидите са много чувствителни към температурата на тялото. В крипторхичните тестиси се установява намален брои на клетките, от които се развиват зрелите сперматозоиди. След 6 годишна възраст измененията стават по-изразени. Крипторхичният тестис след пубертета е с нормални размери, но функцията му да образува сперматозоиди е силно намалена.

Симптоми:
Главният симптом е липса на единя или и двата тестиса в скроталната торбичка. Болният се оплаква от болка в тестиса причинени от травма върху него. При възрастните болни, заболяването се открива при консултация по повод стерилност.
 Скротума е атрофичен, а тестисите се опипват пред или в ингвиналният канал. Може да се открие и ингвинална херния. Появата на злокачествени тумори при крипторхичните тестиси е многократно по-честа, отколкото при нормалните.


Лечение:
Тъй като в крипторхичният тестис се установяват промени в сперматозоидите, той трябва да се намести в скротума на възраст до 2 години. Оперативното лечение не застрахова от стерилитет, тъй като тестиса може да има вродени увреждания.
Хормонална терапия с гонадотропин дава резултати в 10-20% от случаите.
Оперативното лечение се състой в поставяне на тестиса в дъното на скротума при зорко пазене на кръвоснабдяването му. Операцията се нарича орхидопексия. При наличие на ингвинална херния, по време на операцията тя се отстранява.

Добави в Svejo

Рак на стомаха.

Това е една доста често срещана диагноза напоследък.Като разпространение може да се каже, че най-висока е заболеваемостта в Япония и Китай. В Европа и САЩ разпространението е по-ниско. Рак на стомаха е един от най-честите тумори, на трето място при при мъжете след рак на белите дробове и дебелото черво. Мъжете боледуват два пъти по-често. Обикновено се изявява след 50-60 годишна възраст.
Причини за развитието на рак на стомаха.Рискови фактори.
Развитието на рак на стомаха изисква съчетаното действие на генетични и външни фактори с канцерогенно действие. Външните фактори имат по-голяма роля.
Най-голямо значение има начина на хранен и преканцерозите(фактори, които се приемат за базисна основа върху която се развива рак). Това са:
1. Пушенето,
2. Пържени и силно осолени, бедни на витамини и белтъци от животински произход храни; храни, богати на подправки и холестерол;
3. На консервите;
4. Алкохолните напитки;
5. Тютюнопушенето;
6. На храни, съдържащи нитрати или замърсени с бактерии, гъбички, инсектициди;
7. На съхраняването на храни в пластмасови опаковки;
8. Оцветители в хранителните продукти;
9. Съхраняването на продукти при висока температура и влажност (ориз, фъстъци, царевица, орехи).

Фактори с противотуморно действие.
Това са:
1. Витамините А, Е, С
2. Магнезий
3. Влакнестите съставки на храните
4. Повишено консумиране на доматен сок, пресни плодове и зеленчуци, салати, цитрусови плодове, мляко и млечни продукти оказват предпазно влияние.

Генетични фактори.
Всред членовете на семейства на болни от рак на стомаха заболяването е 2-3 пъти по-често. Боледуват предимно носители на кръвна група А и хора с нарушения в имунитета.

Преканцерози.
Аденоматозни полипи;
Хроничен гастрит;
Някои видове анемии;
Състояние след стомашна резекция;

Симптоми на рак на стомаха.
Симптоматиката, макар и дискретна се среща още в ранните фази на рак на стомаха. В тази фаза на преден план са изявите на стомашен дискомфорт:
1. гадене,
2. уригнаве, 
3. горчив вкус в устата, 
4. тежест, 
5. усещане на пълнота и разпъване в горната част на корема.
Настъпват и някои промени в апетита:
1. бързо насищане при хранен;
2. Удоволствието от любимите храни и напитки и от тютюнопушенето изчезват.
Истинска, силна болна е рядък начален симптом. При предшестваща стомашна язва настъпва ''пречупване'' на симптомите й - от периодична и сезонна болката става постоянна и не се влияе от диета и медикаменти. Възникват и симптоми от общ характер - обща слабост, лесна уморяемост, отпадналост, понижена работоспособност, намаляване на теглото, смущения в психиката ( апатия, депресия, раздразнителност, безсъние).

Диагноза:
1. Ендоскопия и целенасочена биопсия;
2. Рентгеново изследване;
3. Цитологична диагностика.
4. Туморни маркери ( СА-72-4, СА-19-9, СЕА)

Профилактика.
Периодични прегледи на лица с преканцерози, кръвна група А, наследствено обременяване. Всички лица с оплаквания, особено след 40-годишна възраст, подлежат на изследвания.

Лечение.
Оперативно. То може да се съчетае и с радиотерапия и химиотерапия.

Добави в Svejo

Пълна промяна.

Бременността, един от най-прекрасните моменти в живота на всяка жена, който е изпълнен с огромни промени. В този период, може да се каже, че няма тъкан или орган, в който да не настъпват промени.

Промени в матката.
Небременната матка, при нераждала жена има крушообразна форма. В началните стадии на бременността тя приема сферична форма и плода се движи свободно в относително по-големият и обем. В следващите няколко месеца, матката става цилиндрична. Дебелината на маточните стени значително се увеличава, както и нейната маса - достига до 800/1000 грама. Значително нараства притока на кръв. В края на бременността маточната тъкан консумира много повече кислород, отколкото мозъка. При голям процент от бременните жени към края на бременността матката се извива леко на дясно и назад. В последните няколко месеца главата на плода навлиза в тазовата кухина, което облекчава дихателните движения и пасажа в червата, но затруднява отчасти функцията на пикочния мехур и крайните части на дебелото черво. при многораждали преразтегнатата коремна мускулатура  не може да издържи на тежестта на растящата матка и увисва напред. Към края на бременността  се покачва естрогена. Това усилва синтеза на простгландини, необходими за ''узряване'' на маточната шийка . Узряването е един много сложен процес в който маточната шийка от твърда към края на бременността става мека и всичко това е благодарение на повишаване количеството на хиалуронова киселина и простгландини.
При бременните се усилва отделянето на слуз. По-малката устойчивост на разтягане на  цервикалният канал и най- вече неговият вътрешен отвор (канала, разположен в маточната шийка) е водещ фактор при аборт във втората половина на бременността.

Промени във влагалището.
Вагиналните стени стават по-меки, по-разтегливи и задебеляват. pH на влагалището варира от 3,5 до 6. Повишената киселинност има защитна функция от проникване на инфекция към горните родилни пътища.

Промени в отделителната система.
В по-ранните срокове на бременността матката е разположена върху пикочният мехур и не предизвиква смущения в уринирането. При навлизане на главичката в таза, натиска върху пикочния мехур предизвиква по-често уриниране и парене при уриниране. Това води до застой на урината в пикочните пътища и склонност към образуване на камъни и развитие на инфекции.
Промени в коремната стена.
Тя изтънява, отпуска се и се разтяга. Това е предпоставка за развитие на хернии.

Промени на кожата.
Разпъването на кожата на предната и странична коремна стена предизвиква появата на стрии.
Характерно е и увеличена пигментация по лицето, гръдните зърна, около пипа, в областта на пресни кожни зараствания на рани.

Промени в костите.
Увеличената телесна маса по време на бременността и увеличаващите се размери на матката променят стойката на бременната- тялото е по-изправено (''горда походка на бременните''). Изразена декалцификация на костите е причина за чести фрактури. Това се предотвратява с пълноценната храна.

Промени в гръдните жлези.
Още от най-ранни срокове те са напрегнати и слабо болезнени. Постепенно започват да нарастват. В тях се натрупва голямо количество пигмент. След първите 2-3 месеца при изстискване от гръдните зърна се отделя малко количество коластра. Това е начален продукт от тяхната дейност.

Промени в храносмилателната система.
Забавена е перисталтиката и изпразването на стомаха, тънките и дебелите черва. Чувство за подуване на корема, газове, тежест след нахранване и запек са често срещани. Чести са уврежданията на венците и зъбите. Основна причина за това е пониженото количество калции в майчиният организъм. Има и промени в апетита. Наблюдава се желание за поемане на необичайни за периода преди забременяването храни.

Промени в кръвта и сърдечно-съдовата система.
Повишава се обема на циркулиращата кръв, за сметка на плазмата и по-малко за сметка на кръвните клетки. Поради това настъпва ''разреждане'' на кръвта, откъдето и понижени стойности на хемоглобина (физиологична анемия). Забавя се кръвотока във венозната система, което предразполага за образуване на тромби. Повишава се сърдечната честота. към края на бременността. Границата между нормално и повишено кръвно налягане са 140/90 mmHg.

Промени в телесната маса на бременната.
Тя се повишава поради растящият плод, плаценатата, околоплодната течност, нарастването на матката, задръжката на течности в кръвта и тъканите и натрупването на мастна тъкан. Увеличаването на телесната маса е от порядъка на 10-12 килограма.


Промени в обмяната.
Водна обмяна.Характерна е склонността към задръжка на течности- общо около 2,5 до 3 литра.При появата на отоци по долните крайници  обема на задържаната течност може да надхвърли 7 литра. и да е ранен симптом за отклонения от нормалното развитие на бременността.
Обмяна на въглехидратите. Прекомерното приемане на въглехидрати води до натрупване на мазнини и се отразява неблагоприятно както за майката, така и за плода.
Обмяна на мазнините.Бременността затруднява мастната обмяна. Повишава се нивото на холестерола. това благоприятства образуването на камъни в жлъчката.

Често при бременни се наблюдават усложнения на бременността поради недостатъчно приемане на желязо.
Нивото на готварската сол е повишено. Характерната склонност към задръжка на течности налага да няма излишъци на готварска сол  в храната на бременната.
В края на бременността нивото на калия в майчината кръв силно намалява и стига до долната граница на нормата.

Добави в Svejo

Избор на правилният цветен тон.

Един добър фондьотен трябва да създава колкото е възможно по естествен тен кожата на лицето. Трябва да покрива недостатъците достатъчно добре, но въпреки това естественият цвят на кожата да може да се види и подчертае.

Прекалено светлият фондьотен може да направи кожата на лицето да изглежда по-стара и да подчертае бръчките, които всъщност искате да прикриете.

По-тъмният фондьотен създава неестествен ефект и силно контрастира с естественият тен на кожата. Това, най-често е видимо на границата между лицето и шията.

За да се предотврати такава грешка в гримирането е добре фондьотен да се тества на дневна светлина върху не гримирана кожа, например на брадичката или от вътрешната страна на лакътя. Фондьотен е добре да пасва колко се може по-добре на естественият цвят на кожата.

Добави в Svejo

Гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)

ГЕРБ не е политическата партия, за която се сещате веднага скъпи читатели, а една доста често срещане напоследък диагноза в медицинските среди - гастроезофагеална рефлуксна болест. Това е състояние, което се развива когато връщането (рефлукса) на стомашно съдържимо в хранопровода предизвиква симптоми и усложнения, влошаващи качеството на живот.
Механизмът не е напълно изяснен. Съвременните схващания са, че роля имат долният езофагиален сфинктер. Това е мускул, разположен в края на хранопровода. Именно той не позволява храната да се върне обратно от стомаха към хранопровода.

Клинична изява:
Заболяването е често. Засяга предимно средната възрастова група, но се среща също и при деца и по-възрастни. Оплакванията са от парене, киселини, болки високо в корема и зад гръдната кост, повишено слюноотделяне, регургитация, сърцебиене, анемия. Нетипични прояви са: гръдни болки, астма, хронична кашлица, хроничен бронхит, често повтарящи се пневмонии загуба на зъбен емайл. В хода за заболяването и при неправилно лечение могат да се развият възпаление на хранопровода, язви на хранопровода и последващото му стесняване на определени места. Най-тежкото усложнение е Баретов хранопровод. Това е преходно състояние, което на по-късен етап може да се изроди в злокачествено образование.

Диагноза:


1.Ендоскопия с биопсия и изследване на клетките хистологично.

2. 24-часова pH-метрия.(с нея се определя киселинноста в хранопровода.

3. Контрастно рентгеново изследване.

4. Компютърна томография.

Лечение:
На първа линия в лечението е диета. След това се включват медикаменти от различни групи. Понастящем за най- ефективно се приема хирургичното лечение. Операцията се нарича - лапароскопска фундопликация по Nissen.

Добави в Svejo

Честата употреба на парацетамол повишава риска от рак на кръвта.

Честата употреба на парацетамол като болкоуспокояващо може да увеличи риска от рак на кръвта, сочи ново проучване.
Предишни изследвания сочат, че използването на аспирин може да забави развитието на рак на дебелото черво, но да повиши риска от кървенето на язви или кръвни злокачествени заболявания.
Резултатите от проучването показват, че употребата на парацетамол най-малко четири пъти седмично в продължение на около четири години може да увеличи риска от развитие на злокачествени туморни образувания с около 2 %.
Хората около и над 50 годишна възраст често използват болкоуспокояващи от този тип. При тези хора риска от развитие на някои видове рак е с 1 % по-висок.

Добави в Svejo

Феромоните, ''вторият нос'' в нас.

Учени откриха при човек ''втори нос'', това е особен орган в носната преграда.
Всичко е започнало с феромоните. Те са биологично активни вещества, отделяни от човека и животните в околната среда, които влияят по специфичен начин на поведението, физиологичното и емоционално състояние, обмяната на вещества, но само на представители от същия животински вид.

За биологичното действие на феромоните е характерно видова специфичност, т.е. различните видове животни използват в качеството на феромони различни химични вещества или смеси с различно съчетание на компонентите.
Феромоните осъществяват главно комуникацията на химично ниво. След като доказаха съществуването на феромони при насекомите и животните, учените предположиха, че те съществуват и при човека и не сгрешиха. Но ако при животните тези вещества просто ги карат да се заемат с продължаването на рода, да започват борби или да се събират на стада или ята, то при човека всичко е много по сложно.
При подбора на сексуални партъори при човека участват чувствителни клетки, разположени в областта на носната преграда и информацията отива право в мозъка за обработка. Дори ако този ''втори нос'' поради някакви причини не функционира добре, човек все пак е способен да улавя тези ''сигнали''.
Функциите на ''втория нос'' могат да се поемат и от някои клетки на основният ни обонятелен орган. Любопитно е, че ''феромонният локатор'' може да възприема само сексуални и социални миризми и практически не реагира на силни (приятни или неприятни) миризми.

Добави в Svejo

Противозачатъчните таблетки намаляват риска от рак!

До този извод стигат група учени в университета на Абърдийн след проведени изследвания.
Изследването показва, че за жени,приемали противозачатъчни таблетки в продължение на осем години или по-малко,рискът от развитите на някаква разновидност на рак е с 12 % по-малък от средното по статистика. Но при тези,които са ги приемали повече от осем години, заплахата от неизлечимото заболяване е с 22 % по-голям.

Резултатите от проучването са изградени на базата на данни, постъпили от 1 400 лекуващи лекари, чиито пациентки са приемали противозачатъчни, а след това са ги сравнили с показателите на над 46 000 жени( на средна възраст 29 години с постоянен партъор)

Добави в Svejo

Рак на дебелото черво!

Рак на дебелото черво (РДЧ) е на второ място, като причина за смъртност в България след рак на белия дроб и най-честата ракова локализация в храносмилателната система. Честотата на РДЧ при мъжете и жените е приблизително еднаква. Най-често се развива във възраст от 60 до 80 години.

Вещества, които благоприятстват развитието на РДЧ.

1. Червените меса, които са богати на желязо, предизвикващо образуването на кислородни радикали;

2. Алкохол- чревните бактерии, разграждат алкохола до вещества, които предизвикват ракови изменения на чревната стена;

3. Храни богати на животински белтъчини и мазнини;

4. Тютюнопушенето увеличава риска от заболяването 2-3 пъти;

5. Хормонозаместваща терапия при жени има силно понижаващ ефект върху риска от РДЧ, но пък за сметка на това значително завишава риска от рак на гърдата.

Обратното- растителната храна е богата на целулоза, витамини, пектин и други. Те увеличават обема на изпражненията, стимулират перисталтиката, ускоряват преминаването на храната в храносмилателният тракт, свързват образувалите се токсични продукти, с което намаляват контакта им с чревната стена. 

Повишената физическа активност намалява риска от РДЧ с 40-50 %.

Заболявания, повишаващи риска от РДЧ:

 1. Аденоми на дебелото черво;

2.Хронични възпалителни заболявания на дебелото черво;

3.Предшестващ пак в дебелото черво, млечната жлеза, марката и пикучния мехур;

Симптоми:

В зависимост от локализацията на рака(от дясно, от ляво или в областта на ануса), симптомите са различни:

Рак в ДЯСНАТА половина на дебелото черво.Поради това,че лумена в тази област е широк, симптомите се проявяват доста късно.Често повърхността на раковото образование леко кърви, ето защо пациентите са бледи и безсилни. При напредване на рака се появаява температура, нарастваща болка (понякога трудно отличима от острия апендицит). Изпражненията са с нормално оцветяване, понякога примесени с кръв.

Рак на ЛЯВАТА половина на дебелото черво. В лявата половина лумена е по-тесен, чревното съдържимо е вече оформено,а туморната формация има склонност да расте към лумена на червото. Това се съпровожда със следните симптоми: запек, коремна болка и газове. Изпражненията са тесни и с по-голяма честота. 

Рак на  Ануса. Този вид рак често е с висок злокачествен потенциал.Оплакванията са- чувство за чуждо тяло, отделяне на слуз и кръв, сърбеж, чести позиви за дефекация, тънки или лентовидни изпражнения.

Изследвания за доказването на РДЧ са:

1. Ендоскопия;

2. Биопсия;

3. Ултразвуково изследване;

4. Рентгеново изследване; 

Лечението е изцяло хирургично.

Добави в Svejo

Шоколадът понижава кръвното налягане.

Тъмният шоколад, както и други какао-съдържащи продукти понижават кръвното налягане в по-голяма степен в сравнение с чая.

При изследване за  сравняване стойностите на артериалното налягане на пациенти,консумиращи зелен или черен чай с тези на хора, които употребяват значителни количества какао-съдържащи храни, резултатът бил, че шоколадът и неговите производни понижават артериалното налягане при 4,7 % от изследваните. Според учените, наблюдаваният ефект наподобява терапия за лечение на високо кръвно с един вид медикаменти от групата на бета-блокери или ACE-инхибитори. Подобен резултат не се наблюдавал при групата от пациенти, консумиращи чай.

Какаото и чая са богати на съединения, наречени полифеноли, за които се предполага че имат протективен ефект спрямо сърдечни-съдовите заболявания и високото кръвно налягане. Високо ниво на полифеноли има също така и в плодовете и зеленчуците. Разликата в действите на чая и какаото върху кръвното налягане най-вече се дължи на различния вид полифеноли, които те съдържат.

В най-скоро време ще се проведат изследвания за ефекта на какаото върху развитието на инфаркта. Очаква се резултатите да покажат,че благодарение на шоколадовото блокче риска от развитите на инсулт може да се намали с 20 %, а този на инфаркт - с 10%.

Добави в Svejo

Естрогенът виновен за рака на главата и шията при млади жени?!

Високите стойности на естроген напоследък се разглежда като вероятна причина за нарасналите случаи на рак на главата и шията при млади жени.

При работата си американски учени откриват, че естрогенът активира ензима CYP1B1. Активирането му оказва ефект не само при преканцерогенни клетки (клетки,които по-лесно от останалите могат да се превърнат в канцерогенни клетки), но и при здрави, а също така и канцерогенни клетки. След като екипа учени успя да блокира активността на ензима, способността на преканцерогенните клетки да се развият в канцерогенни е значително снижена.

Ограничаването на CYP1B1 при преканцерогенни състояния на тъканите на главата и шията, вероятно ще предотврати преминаването им в злокачествени заболявания или в по-напреднал стадии на заболяването.

Оказва се,че естрогена който смятаме за основен защитник на женския пол от ракови заболявания, не винаги играе ''добрата роля във филма''. И все пак той си остава основната причина, поради която мъжете са на челно място във всяка статистика за честота на определено раково заболяване, спрямо пола.

Добави в Svejo

Перманентния грим!

Какво е това?
Определена част от кожата на лицето се оцветява трайно чрез специални игли. Процедурата е подобна на тази при правенето на татуировки, но в този случай се оцветява само горният слой кожа.Процедурата се прави с местна упойка и продължава около 30-40 минути.  Трайност: една година, а понякога и по-дълго. Цена около 300 - 400 лв.

Каква е целта?
Контуриране на устните за по-изразен нюанс. Подчертаване на веждите. Също така е възможно и постоянна очна линия. По този начин можеш да коригираш не само цвета, но и обема и формата им.

Какви са рисковете?
Подуване и зачервяване в първите дни е напълно нормално. Не всички странични ефекти са възможни и сериозни, но е добре ако сте решили да си правите перманентен грим, да се информирате изчерпателно преди това. По този начин ще избегнете неприятни усложнения.
Сериозните последици от един перманентен грим са сериозно възпаление, което е особено опасно в зоните на лицето, тъй като може да премине към мозъка и мозъчните обвивки. От друга страна не лекувано навреме възпаление, може да хронифицира и да предизвика изкривяване контурите на лицето.

Естествената красота винаги ще е на мода,припомнете си го преди предприемете тази голяма стъпка към перманентният грим!

Добави в Svejo

Захарният диабет и сърдечно-съдовите заболявания вървят ръка за ръка.

Захарният диабет е съществен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания( ССЗ).Това се отдава на ускорената атеросклероза на кръвоносните съдове на сърцето.Тя се развива в по-ранна възраст и прогресира по бързо при диабетици.
Според проучвания риска от смърт в резултат на ССЗ при диабетици е 2.58 за мъже и 1,85 при жени,в сравнение с останалото население.
Рискови фактори за ССЗ при пациенти със захарен диабет:
1. Възраст,пол,етническа принадлежност;
2. Артериална хипертония;
3.Тютюнопушене;
4. Андроиден тип затлъстяване (затлъстяване в областта на корема и ханша);
5. Други съдови заболявания;
6. Диабетна ретинопатия (очите са едни от прицелните органи на увреждане от диабета, заедно с сърце,мозък,бъбреци и малки кръвоносни съдове);
7. Хиперхликемия(високо ниво на глюкоза в кръвта);
8. Албуминурия(високо ниво на белтъци отделени с урината);
9. Бъбречна дисфункция;
10. Дислипидемия;
11. Инсулонова резистентност;
12. Хиперкоагулабилитет(висока степен на съсирваемост на кръвта).

На първо място, като причина за ССЗ е коронарната атеросклероза. Тя е резултат от съчетанието на редица метаболитни, хормонални и хемодинамични фактори. Последствие от това е развитието на диабетна кардиопатия, която се характеризира със структурни промени в сърцето и нарушения в пълненето и изтласкването на кръв от сърцето. Накрая на тези нарушения се намира сърдечната недостатъчност, представляваща невъзможност на сърцето да изтласква необходимите на организма количества кислород. Диабетът повишава 2,5 пъти риска от развитие на сърдечна недостатъчност. Хипергликемията  е един от основните механизми, отключващи СН. При нея се повишават нивата на свободните кислородни радикали, а те от своя страна имат отношение към клетъчната дисфункция и смърт.

Интензивното лечение и подобрен гликемичен контрол намаляват риска от диабетните усложнения, включително и ССЗ. Принципите на лечение на диабета включват:
1. Редукция на теглото и трайно поддържане на нормално тегло;
2. Редовна физическа активност;
3. Подходяща медикаментозна терапия.

Първа линия на  терапията са промяната в начина на живот в комбинация с метформин. При незадоволителни резултати може да се добавят базален инсулин или сулфанилурейни медикаменти. По-малко валидните терапии са с медикаменти редуциращи теглото.

Добави в Svejo

Мозъчният кръвоизлив,светкавичен и смъртоносен!

Мозъчният кръвоизлив представлява изливане на кръв в определено място в мозъка. Кръвта, която се излива от спуканият кръвоносен съд измества в страни мозъчните клетки и влошава тяхното оптимално кръвоснабдяване и обмяна на вещества. В засегнатото място клетките загиват до няколко часа и не могат да се възстановят след ''излекуване'' на инсулта,като оставят трайни последици в дейността на мозъка и на функциите му, за които засегнатата част отговаря.
Най-честата причина, водеща до разкъсване или частично увреждане на стената на кръвоносните съдове в мозъка са:
1. Артериална хипертония
2. Вродени и придобити аномалии на мозъчните кръвоносни съдове
3. Промени в съсирваемостта на кръвта
4. Възпалителни заболявания на кръвоносните съдове: васкулити (нодозен полиартериит , хиперсензитивен васкулит, болест на Такаясу и още много други)
5. Увреда на кръвоносните съдове при интоксикации с наркотици

Изявата на инсулта е с някои от следните симптоми:
1. Силно главоболие
2. Нарушено съзнание
3. Парализа на леви или десни крайници
4. Понякога отклонение на погледа(както се казва в медицинските среди-погледа е отклонен към огнището,или пациента гледа в коя мозъчна половина е настъпил инсулта)
5. Най-често се случва през деня.
6. По време на хранен или при извършване на някаква напрегната физическа или психическа дейност.

Инсулта е спешно състояние,което налага незабавно пострадалият да се транспортира до най-близката голяма болница,където да се диагностицира с компютърна-томография или ядрено-магнитен резонанс.
При благоприятно развитие излялата се кръв в мозъка за няколко месеца се резорбира и на мястото остава минимален дефект в зависимост от засегнатата площ или сравнително рядко се образува киста(кухина), пълна с течност или определен вид тъкан. Рядко усложнение на кистите е появата на епилептични прояви или припадъци, но те успешно се лекуват с подходящите медикаменти.
Съвети и препоръки:
1. Открийте вашите рискови фактори: високо кръвно налягане, диабет, високо ниво на холестерол в кръвта и др.

2. Поддържайте редовно висока физическа активност.

3. Избягвайте излишното тегло и се хранете правилно.

4. Ограничете употребата на алкохол.

5. Избягвайте цигареният дим, а ако сте пушачи, откажете се колко се може по-скоро.

Добави в Svejo

Динята подобрява настроението.

Освен това тя увеличава и жизнената активност.
След редица изследвания, учени откриха, че динята съдържа много полезни вещества.
Аминокиселината цитрулин извежда млечната киселина и така намалява болките в мускулите т.н. мускулна треска. Тя е резултат от тежка и продължителна работа на определена мускулна група. Мускулните клетки изчерпват енергийният си резерв. От този момент нататък необходимата им енергия започва да се произвежда  по редица анаеробни (безкислородни) механизми, чиито краен продукт е млечна киселина.
Цитрулина увеличава производството на друга аминокиселина - аргинин.
Аргининът на свой ред увеличава синтеза на хормони на растежа и ускорова извеждането на урината от организма. Той отпуска кръвоносните съдове и намалява артериалното налягане, но главно - притежава психотропно действие и е способен да подобрява настроението.

Според учените, това е най-добрият природен антидепресант.

Добави в Svejo

Семената от магданоз,мощен естествен диуретик!

Днес искам да ви запозная още един от много ефекти на всеизвестната подправка магданоз.
Магданоза е едно от растенията,който се радва на особена популярност в народната медицина, когато човек страда от запек. Освен при запек, семената от магданоз се използват като диуретик, с прекрасно действие при отоци,камъни в бъбреците и пикочния мехур. Мнозина го използват,също така и при възпаления на простата и при нередовна менструация.

Лекът се приготвя като се натрошат предварително семената на магданоза. След това към една чаша вряла вода се прибавя 4 лъжици от получилият се прах и една лъжица пресни листа от магданоз. Сместа се връща на огъня и се оставя да поври още 15 минути, а след като изстине, се прецежда  и се пие по една супена лъжица от нея по няколко пъти на ден ( до 6 пъти ). Ако се дава на деца, отварата се дозира с чаена лъжичка.

Със същия ефект се препоръчва и настойка от семена от магданоз. Тя се приготвя като една чаена лъжица семена се накисват в една чаена чаша вода за осем часа. След това се прецежда и сместа се пие на четири равни дози в рамките на деня.  

Добави в Svejo

''Отгледаха'' ембрионално око в епруветка

Увеличават се шансовете за лечение на слепота с помощта на трансплант,след като учени успяха да отгледат ретина в епруветка.

 Екип от учени в Япония първо култивира  стволовите клетки на ембриона в епруветка,а след това добави протеини, за да се предизвика развитието им.

Първоначално учените очаквали стволовите клетки да формират разпознаваеми органи, но 10 дни по късно започва развитието на оптичната част на ретината.Направените тестове показали, че клетките функционират напълно нормално и са в състояние да ''комуникират'' помежду си.

Откритието е важно не само за проучванията в областта на ретината,но и за медицината като цяло. Чрез добавяне на специални протеини, експеримента успал да накара клетките да изградят триизмерна 6-пластова структура (нормално ретината се състой от 10 пласта клетки, които изграждат сложни връзки помежду си така че да може светлинното дразнене да се превърне, след сложна обработка в мозъка, в образ). Тази in vitro отгледана структура, в рамките на 10 дена започва да напомня на оптичната част на ретината.

Добави в Svejo

Да пием вино, за да не изгорим?!

Ако искаме да се предпазим от слънчево изгаряне, трябва да пием повече вино през лятото.Това твърдят учените в Барселона от Испанския национален център за изследвания.
Съставна част на гроздовите зърна, предпазва кожата от вредното влияние на УВ лъчите.
ФЛАВОНОИДИТЕ,намиращи се в гроздето, спират химическите реакции,които убиват клетките на кожата и причиняват изгаряне.

Когато УВ лъчите достигнат до кожата, те активират ''реактивни кислородни радикали'', които окисляват молекули като липиди и ДНК.Това от своя страна активира определени ензими, които убиват кожните клетки.Флавоноидите в гроздето обаче намаляват формирането на реактивни кислородни радикали и по този начин протектират клетките на кожата от UVA  и UVB-лъчите.

От тук може да си направим извода за безбройните полезни ефекти на гроздето върху : кожата,сърцето и кръвоносните съдове,очи.
За това нека не се лишаваме от чаша хубаво вино за вечеря.

Наздраве!

Добави в Svejo