Варикоцелето е заболяване, което се характеризира с разширение на венозните съдове (plexus pampiniformis) в интимната област на мъжа.
Идиопатичното варикоцеле се наблюдава в периода на активна полова възраст - между 25 и 30 години. Заболяването се наблюдава в 9,5 - 20% при мъже в зряла възраст и в 0,7% при момчета между 10 и 14 години. Локализацията на варикоцелето е най-често левостранна.
Причини за развитие на варикоцеле.
1. Затруднено оттичане на кръвта - лявата тестикуларна вена е по-дълга и с по-малък калибър, което води до по-високо налягане при вливането и в бъбречната вена.
2. Увеличен приток на кръв към тестисите в периода на полова зрялост.
3. Пареза на кремастерния мускул.
Симптоми и развитие на заболяването.
Протичането на варикоцелето минава през три стадия.
През пръви стадий болните нямат никакви оплаквания, липсва асиметрия на скротума, разширените вени се установяват само при внимателно опипване на тестиса.
Във втория стадий при физическо натоварване се появява болки в тестиса, които се разпространяват в посока на бъбречната област. Налице е асиметрия на скротума. При опипване се установяват възловидно разширени вени.
В третия стадий болката става почти постоянна. Още при оглед може да се забележи значително разширение на вените. Скротума е изтънен, отпуснат и лишен от гънки. Тестиса е с меко-еластична консистенция.
Варикоцелето и стерилитета.
Честотата на фертилните нарушения при идиопатичното варикоцеле е между 30 и 50%. Причината е неблагоприятното влияние на варикоцелето върху сперматогенезата. Отбелязва се нарушена регулация на топлинната обмяна на скротума, продължителен венозен застой и в резултата намален приток на кислород към тестикуларните клетки. Всичко това оказва значителна депресия на процеса на образуване на сперматозоидите, което се изразява в намаление на подвижността и броя им.
Диагноза.
При оглед в право положение обикновено лявата половина на скротума е удължена в сравнение с дясната. В повечето случаи разширените вени изпъкват на фона на изтънялата кожа на скротума. В легнало положение варикоцелето спада, но в право положение вените се напълват веднага. Изпразването на вените в легнало полежение говори на идиопатично варикоцеле. Ако вените в това положение не се изпразват и състоянието остава непроменено, трябва да се мисли за симптоматично варикоцеле.
Варикоцелето трябва да се различи от ингвинална херния, епидидимит, хидроцеле.
Лечение.
Лечението е хирургично. При повторна поява след операцията се прилага перкутанна селективна емболизация на тестикуларната вена, която се осъщесвява чрез трансфеморален достъп.
събота, 9 юни 2012 г.
петък, 8 юни 2012 г.
Внимание, полово предавани заболявания!
Как да ги разпозная, как да се лекувам, как да се предпазя от тях?
Много въпроси за заболявания, за които човек говори винаги със срам.
В момента Световната Здравна Организация алармира за нарастващ брой антибиотико-резистентни полово предавани заболявания във все повече европейски страни (Франция, Швеция).
В тази статия аз ще се спра на едни от най-често срещани полово-предавани заболявания.
1. Трипер ( Гонорея).
Гонореята е бактериална инфекция засягаща уретрата, матката, фарингса и очите. Два до шест дена след инфектирането се появява гноен секрет от уретрата и болка. При жени често протича незабелязано. Ако инфекцията не се открие и лекува навреме заплашва от стерилитет, хронична коремни болки и засягане на ставите.
Начин на заразяване: сексуален контакт (също при орален и анален секс).
Диагноза: взимане на проба от секрета, антибиограма.
Лечение: антибиотици, най-често комбинирани, заради голямата резистентност на бактерия.
Профилактични мерки: използване на кондом, по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.
2. Генитален херпес.
Заболяването в началото се изявява под формата на мехури в интимната област, областта на устата и ануса. В следващия стадии на местата на мехурите се оформят язви. Често пациентите се оплакват от сърбеж, чувство на напрежение и болка в засегнатата област, подуване на лимфните възли. Възможно е след излекуването (след около 2 седмици) заболяването отново да се поднови (например при стрес).
Начин на заразяване: контакт с ''свежи'' херпесни мехури, при сексуален контакт, целувка или орален секс.
Диагноза: вземане на секрет, кръвен тест.
Лечение: потискане на вируса с медикаменти, често продължителността на лечението е от голямо значение за положителен резултат.
Профилактични мерки: използване на кондом, измиване на ръцете след контакт със заразен.
3. Хламидии.
Хламидиите са бактеална инфекция на матката, маточните тръби, уретрата, простата и епидидимиса. Често протича незабелязано. При жени води до стерилитет. Засягането на очите от патогена може да доведе до ослепяване.
Начин на заразяване: сексуален контакт, рядко кожен контакт или контакт с телесните течности на заразен ( заразен очен секрет).
Диагноза: изследване на урина или секрет.
Лечение: антибиотици, партъора също се лекува.
Профилактика:използване на кондом (защитата в този случай не е пълна), по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.
3. Сифилис.
Отново бактериална инфекция. Първите симптоми се развиват обикновено незабелязано. Това са: малки язвички, отделящи секрет в интимната област и подути лимфни възли. Късни усложнения на заболяването са менингит, деменция, парализа, ослепяване.
Начин на заразяване: сексуален контакт, целувка, рядко при кожен контакт.
Диагноза: изследване на кожните обриви, кръвен тест, взимане на секрет за изследване.
Лечение: антибиотици, на лечение се подлагат и всички партъори от последните три месеца.
Профилактика: използване на кондом, по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.
4. Хепатит Б.
Заболяването причинява възпаление на черния дроб. При 1/3 от заболелите протича с пожълтяване на кожата и тъмна урина. До 160 дена след заразяването е възможно стопиране на заболяването, след това то хронифицира и води до разрушаване на черния дроб ( рак на черния дроб или чернодробна цироза).
Начин на заразяване: сексуален контакт или контакт със заразена кръв и кръвни продукти.
Диагноза: кръвен тест за вируса или за антитела.
Лечение: медикаменти и почивка.
Профилактика: кондом и ваксина на всеки 10 години.
5. Папилома вирусна инфекция (HPV).
Измененията, които предизвиква папилома вирусната инфекция са: задебеляване на кожата на половите органи, което не се съпътства с болка.Същите изменения се наблюдават и в областта на ануса (понякога стигат до ректума). Инфекцията с папилома вирус може да предизвика развитието на рак на маточната шийка. Задебелените кожни участъци може да се разязвят и да кървят и да хронифицират в по-късен стадии.
Начин на заразяване: при сексуален контакт, а също така и при замърсяване на областта (например при бръснене).
Диагноза: вирусен тест на базата на взета кожна проба.
Лечение: премахване чрез операция, лазер- или криотерапия.
Профилактика: кондом и имунизация.
Много въпроси за заболявания, за които човек говори винаги със срам.
В момента Световната Здравна Организация алармира за нарастващ брой антибиотико-резистентни полово предавани заболявания във все повече европейски страни (Франция, Швеция).
В тази статия аз ще се спра на едни от най-често срещани полово-предавани заболявания.
1. Трипер ( Гонорея).
Гонореята е бактериална инфекция засягаща уретрата, матката, фарингса и очите. Два до шест дена след инфектирането се появява гноен секрет от уретрата и болка. При жени често протича незабелязано. Ако инфекцията не се открие и лекува навреме заплашва от стерилитет, хронична коремни болки и засягане на ставите.
Начин на заразяване: сексуален контакт (също при орален и анален секс).
Диагноза: взимане на проба от секрета, антибиограма.
Лечение: антибиотици, най-често комбинирани, заради голямата резистентност на бактерия.
Профилактични мерки: използване на кондом, по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.
2. Генитален херпес.
Заболяването в началото се изявява под формата на мехури в интимната област, областта на устата и ануса. В следващия стадии на местата на мехурите се оформят язви. Често пациентите се оплакват от сърбеж, чувство на напрежение и болка в засегнатата област, подуване на лимфните възли. Възможно е след излекуването (след около 2 седмици) заболяването отново да се поднови (например при стрес).
Начин на заразяване: контакт с ''свежи'' херпесни мехури, при сексуален контакт, целувка или орален секс.
Диагноза: вземане на секрет, кръвен тест.
Лечение: потискане на вируса с медикаменти, често продължителността на лечението е от голямо значение за положителен резултат.
Профилактични мерки: използване на кондом, измиване на ръцете след контакт със заразен.
3. Хламидии.
Хламидиите са бактеална инфекция на матката, маточните тръби, уретрата, простата и епидидимиса. Често протича незабелязано. При жени води до стерилитет. Засягането на очите от патогена може да доведе до ослепяване.
Начин на заразяване: сексуален контакт, рядко кожен контакт или контакт с телесните течности на заразен ( заразен очен секрет).
Диагноза: изследване на урина или секрет.
Лечение: антибиотици, партъора също се лекува.
Профилактика:използване на кондом (защитата в този случай не е пълна), по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.
3. Сифилис.
Отново бактериална инфекция. Първите симптоми се развиват обикновено незабелязано. Това са: малки язвички, отделящи секрет в интимната област и подути лимфни възли. Късни усложнения на заболяването са менингит, деменция, парализа, ослепяване.
Начин на заразяване: сексуален контакт, целувка, рядко при кожен контакт.
Диагноза: изследване на кожните обриви, кръвен тест, взимане на секрет за изследване.
Лечение: антибиотици, на лечение се подлагат и всички партъори от последните три месеца.
Профилактика: използване на кондом, по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.
4. Хепатит Б.
Заболяването причинява възпаление на черния дроб. При 1/3 от заболелите протича с пожълтяване на кожата и тъмна урина. До 160 дена след заразяването е възможно стопиране на заболяването, след това то хронифицира и води до разрушаване на черния дроб ( рак на черния дроб или чернодробна цироза).
Начин на заразяване: сексуален контакт или контакт със заразена кръв и кръвни продукти.
Диагноза: кръвен тест за вируса или за антитела.
Лечение: медикаменти и почивка.
Профилактика: кондом и ваксина на всеки 10 години.
5. Папилома вирусна инфекция (HPV).
Измененията, които предизвиква папилома вирусната инфекция са: задебеляване на кожата на половите органи, което не се съпътства с болка.Същите изменения се наблюдават и в областта на ануса (понякога стигат до ректума). Инфекцията с папилома вирус може да предизвика развитието на рак на маточната шийка. Задебелените кожни участъци може да се разязвят и да кървят и да хронифицират в по-късен стадии.
Начин на заразяване: при сексуален контакт, а също така и при замърсяване на областта (например при бръснене).
Диагноза: вирусен тест на базата на взета кожна проба.
Лечение: премахване чрез операция, лазер- или криотерапия.
Профилактика: кондом и имунизация.
понеделник, 4 юни 2012 г.
Инфекциозни конюнктивити.
Конюнктивитите спадат към разнородна група от възпалителни проблеми засягащи конюнктивата - обвивката, която покрива вътрешната повърхност на клепача и склерата (схема).
Те са едни от най-честите очни заболявания. Обикновено повечето форми на конюнктивитите са ограничени в конюнктивата, но някои могат да предизвикат сериозни очни компликации.
Класификация:
Спрямо причинителя:
1. Инфекциозни;
а. Вирусни,
б. Бактериални,
в. Хламидийни,
г. Гъбични,
д. Паразитни.
2. Неинфекциозни;
а. Алергични,
б. Механични и физико-химични,
в. Конюнктивити при рефракционни аномалии.
3. По протичане;
а. Остри,
б. Хронични.
Симптоматика:
1. Сълзене,
2. Глождене,
3. Чувство за чуждо тяло в окото,
4. Залепване на клепачите от свръхпродукция на секрет.
За острите конюнктивити тези симптоми се характеризират с внезапно начало, докато при хроничните започва незабелязано с бавно и постепенно развитие.
Клинична изява:
Оплакванията се развиват постепенно за 2-3 дни, обикновено двустранно.
1. Парене, глождене, чуство за чуждо тяло, зачервяване.
2. Сутрин очите са залепнали с обилен секрет.
3. Клепачите са зачервени и оточни.
4. Зрението е нормално.
5. Няма увеличени лимфни възли.
В зависимост от причинителя могат да се наблюдават:
Секреция. Може да бъде водниста, мукозна, серозна, мукопурулентна и пурулентна. Типът на секреция може да бъде характерен за специфичния причинител и ключ към диагнозата. Серозната и мукозната секреция се срещат при различни видове конюнктивити, но най-често са асоциирани с алергичните конюнктивити. Воднистата секреция може да бъде първи белег на вирусна инфекция, докато мукопурулентната и пурулентната секреция са суспектни за бактериален причинител.
Хиперемия. Представлява зачервяване в резултат на дилатация на конюнктивните кръвоносни съдове. Локализацията и интензивността на хиперемията варират.
Едем и Хемоза. Хемозата е полупрозрачно надигане на конюнктивата. Едематозната реакция може да доведе до клепване на горния клепач.
Папили. Това са надигания на надигания на конюнктивалната тъкан с различен размер, от центъра на които излиза малко кръвоносно съдче. Обикновено се откриват от вътрешната страна на горния клепач.
Ерозии и язви. Ерозиите на конюнктивата са повърхностни дефекти. При язвите се засягат по по-дълбоките слоеве на конюнктивата, свързани с повишената протеолитична ензимна активност.
Гранулом. Характерни са за хроничните възпалителни реакции.
Хеморагии. Изливане на кръв, изявяващо се като единични или множествени петна с различни размери. Асоциацията им с конюнктивит говори за вирусен причинител.
Фликтена. Появява се най-често при деца и младежи като алергична реакция на бактериални агенти, хронично присъстващи в конюнктивата.
Диагноза:
Поставя се на базата на характерната клинична изява и след провеждане на функционални изследвания.
Лечение:
Първа и много важна стъпка са хигиенните мерки - добро почистване на секретите с физиологичен разтвор или преварена вода, използване на еднократни кърпички и марли, отделяне на тоалетните кърпи и принадлежности от другите в семейството. Добре е да се направи посявка от конюнктивен секрет и антибиограма, особено при не повлияване от първоначалното лечение.
До получаване на резултатите се прилага локално антибиотици като : gentamycin, tobramycin, ciprofloxacin, levofloxacin.
Те са едни от най-честите очни заболявания. Обикновено повечето форми на конюнктивитите са ограничени в конюнктивата, но някои могат да предизвикат сериозни очни компликации.
Класификация:
Спрямо причинителя:
1. Инфекциозни;
а. Вирусни,
б. Бактериални,
в. Хламидийни,
г. Гъбични,
д. Паразитни.
2. Неинфекциозни;
а. Алергични,
б. Механични и физико-химични,
в. Конюнктивити при рефракционни аномалии.
3. По протичане;
а. Остри,
б. Хронични.
Симптоматика:
1. Сълзене,
2. Глождене,
3. Чувство за чуждо тяло в окото,
4. Залепване на клепачите от свръхпродукция на секрет.
За острите конюнктивити тези симптоми се характеризират с внезапно начало, докато при хроничните започва незабелязано с бавно и постепенно развитие.
Клинична изява:
Оплакванията се развиват постепенно за 2-3 дни, обикновено двустранно.
1. Парене, глождене, чуство за чуждо тяло, зачервяване.
2. Сутрин очите са залепнали с обилен секрет.
3. Клепачите са зачервени и оточни.
4. Зрението е нормално.
5. Няма увеличени лимфни възли.
В зависимост от причинителя могат да се наблюдават:
Секреция. Може да бъде водниста, мукозна, серозна, мукопурулентна и пурулентна. Типът на секреция може да бъде характерен за специфичния причинител и ключ към диагнозата. Серозната и мукозната секреция се срещат при различни видове конюнктивити, но най-често са асоциирани с алергичните конюнктивити. Воднистата секреция може да бъде първи белег на вирусна инфекция, докато мукопурулентната и пурулентната секреция са суспектни за бактериален причинител.
Хиперемия. Представлява зачервяване в резултат на дилатация на конюнктивните кръвоносни съдове. Локализацията и интензивността на хиперемията варират.
Едем и Хемоза. Хемозата е полупрозрачно надигане на конюнктивата. Едематозната реакция може да доведе до клепване на горния клепач.
Папили. Това са надигания на надигания на конюнктивалната тъкан с различен размер, от центъра на които излиза малко кръвоносно съдче. Обикновено се откриват от вътрешната страна на горния клепач.
Ерозии и язви. Ерозиите на конюнктивата са повърхностни дефекти. При язвите се засягат по по-дълбоките слоеве на конюнктивата, свързани с повишената протеолитична ензимна активност.
Гранулом. Характерни са за хроничните възпалителни реакции.
Хеморагии. Изливане на кръв, изявяващо се като единични или множествени петна с различни размери. Асоциацията им с конюнктивит говори за вирусен причинител.
Фликтена. Появява се най-често при деца и младежи като алергична реакция на бактериални агенти, хронично присъстващи в конюнктивата.
Диагноза:
Поставя се на базата на характерната клинична изява и след провеждане на функционални изследвания.
Лечение:
Първа и много важна стъпка са хигиенните мерки - добро почистване на секретите с физиологичен разтвор или преварена вода, използване на еднократни кърпички и марли, отделяне на тоалетните кърпи и принадлежности от другите в семейството. Добре е да се направи посявка от конюнктивен секрет и антибиограма, особено при не повлияване от първоначалното лечение.
До получаване на резултатите се прилага локално антибиотици като : gentamycin, tobramycin, ciprofloxacin, levofloxacin.
Абонамент за:
Публикации (Atom)