Честотата на индуцирания от химиотерапия косопад е около 65%, като възникването и тежестта му варират в зависимост от използваните химиотерапевтици.
Комбинирана терапия, включваща два или повече медикамента, се свързва с по-чест и по-изразен косопад, в сравнение с монотерапията.
Предизвикания от химиотерапия косопад е следствие от директното токсично действие върху бързо делящите се клетки в космения фоликул. Когато той се намира в анагенна фаза, е изразено активно делене на епителните клетки. Внезапното прекратяване на тази делителна активност води до пречупване на косменото стъбло, което е съставено от все още ненапълно кератинизирали клетки.
Загубата на коса започва една до три седмици след началото на химиотерапевтичното лечение. Загубата на коса в областта на скалпа е най-силно изразена, тъй като там нормално около 90% от космите са в анагенна фаза.
Когато химиотерапевтиците се прилагат в големи дози за продължително време, могат да се засегнат и брадата, веждите, миглите, както и областта на подмишницата и половите органи.
Косопада (алопеция) е обратим, като растежа на косата се възстановява след три до шест месеца. Понякога новопоявилата се коса е с променена цвят и/или форма. Косата може да е по-къдрава отпреди или да е по-сива, докато се възстанови броя на меланоцитите в космения фоликул, но тези промени обикновено са временни.
За постоянен косопад се съобщава след химиотерапия с cyclophosphamide и busulfan, след костно-мозъчна трансплантация, като тя е свързана с определени рискови фактори:
- хронична реакция на присадката срещу приемателя (graft-versus-host disease GVHD);
- предишно излагане на рентгенови лъчи;
- възрастта на пациента.