Възпаление на простата.

Анатомичните особеност в разположението на простатната жлеза на мястото на кръстосване на пикочните и семенните пътища предразполага към поява на възпалителни процеси в нея.
Голямото значение на това заболяване се определя от факта, че най-засегнати са мъжете в активна репродуктивна възраст.  Хроничния простатит води до тежки разтройства в сперматогенезата и понижаване на фертилния оптимум при мъжа.

Остър простатит (prostatitis acuta)

Острият възпалителен процес на простатната жлеза като самостоятелно заболяване  се наблюдава сравнително рядко. Най-често във възпалителния процес се въвличат и съседни на простата анатомични структури. Възпалителния процес може да е повърхностен, огнищен или дифузен.
При оформяне на абсцес в простата той може да се отвори в уретрата, пикучния мехур, правото черво и т.н.

Симптоми и протичане.

Най-характерни симптоми са:
  -повишена температура до 39 градуса с втрисане
 -силно изразен болков синдром. Болките са локализирани в перинеума и кръста, засилват се ходене 
   по голяма нужда и се разпространяват към главичката на пениса.
   -смущения в уринирането. Чести и болезнени позиви за уриниране, засилващи се в края на  
   уринирането. Може да настъпи пълна задръжка на урината.

Рекралното изследване на простата трябва да бъде много внимателно, тъй като тя е увеличена, обилно кръвонапълнена и силно болезнена.
Развитието на възпалителния процес зависи от вирулентността на причинителя на инфекцията и резистентността му, а също така и от адекватното противовъзпалително и своевременно лечение.

Лечение.

То трябва да е комплексно. На болните се назначава строг постелен режим. Забраняват се пикантни храни, газирани и алкохолни напитки. За облекчаване на болковия синдром се изписват аналгетици и спазмолитици под формата на свещички. Важен момент е избора на правилната антибактериялна терапия, При която се спазва следния принцип: своевременно започване, използване на широкоспектърни антибиотици от групата на тетрациклините, аминогликозиди, цефалоспорини; комбиниране на два или три антибиотика едновременно, препаратите се прилагат венозно в големи дози.

Добави в Svejo

Варикоцеле

Варикоцелето е заболяване, което се характеризира с разширение на венозните съдове (plexus pampiniformis) в интимната област на мъжа.
Идиопатичното варикоцеле се наблюдава в периода на активна полова възраст - между 25 и 30 години. Заболяването се наблюдава в 9,5 - 20% при мъже в зряла възраст и в 0,7% при момчета между 10 и 14 години. Локализацията на варикоцелето е най-често левостранна.

Причини за развитие на варикоцеле.
1. Затруднено оттичане на кръвта - лявата тестикуларна вена е по-дълга и с по-малък калибър, което води до по-високо налягане при вливането и в бъбречната вена.

2. Увеличен приток на кръв към тестисите в периода на полова зрялост.

3. Пареза на кремастерния мускул.


Симптоми и развитие на заболяването.
Протичането на варикоцелето минава през три стадия.


През пръви стадий болните нямат никакви оплаквания, липсва асиметрия на скротума, разширените вени се установяват само при внимателно опипване на тестиса.


Във втория стадий при физическо натоварване се появява болки в тестиса, които се разпространяват в посока на бъбречната област. Налице е асиметрия на скротума. При опипване се установяват възловидно разширени вени.


В третия стадий болката става почти постоянна. Още при оглед може да се забележи значително разширение на вените. Скротума е изтънен, отпуснат и лишен от гънки. Тестиса е с меко-еластична консистенция.


Варикоцелето и стерилитета. 
Честотата на фертилните нарушения при идиопатичното варикоцеле е между 30 и 50%. Причината е неблагоприятното влияние на варикоцелето върху сперматогенезата. Отбелязва се нарушена регулация на топлинната обмяна на скротума, продължителен венозен застой и в резултата намален приток на кислород към тестикуларните клетки. Всичко това оказва значителна депресия на процеса на образуване на сперматозоидите, което се изразява в намаление на подвижността и броя им.

Диагноза.
При оглед в право положение обикновено лявата половина на скротума е удължена в сравнение с дясната. В повечето случаи разширените вени изпъкват на фона на изтънялата кожа на скротума. В легнало положение варикоцелето спада, но в право положение вените се напълват веднага. Изпразването на вените в легнало полежение говори на идиопатично варикоцеле. Ако вените в това положение не се изпразват и състоянието остава непроменено, трябва да се мисли за симптоматично варикоцеле.

Варикоцелето трябва да се различи от ингвинална херния, епидидимит, хидроцеле.

Лечение.
Лечението е хирургично. При повторна поява след операцията се прилага перкутанна селективна емболизация на тестикуларната вена, която се осъщесвява чрез трансфеморален достъп.

Добави в Svejo

Набиране на течност в тестиса.

Набирането на течност в тестиса е диагноза позната в медицинските среди под името - хидроцеле.
хидроцелето може да бъде вродено и придобито.
Вроденото хидроцеле най-често се наблюдава в детска възраст и е следствие на нарушения в ембрионалното развитие.
Причините за придобитото хидроцеле най-често са възпалителни заболявания на тестиса и епидидима  и травмите им. Незабелязани травми и микротравми също могат да са причина за хидроцеле, което се наблюдава често при възрастни пациенти. при острите възпалителни процеси (орхиепидимит) нерядко възниква като реакция ''симптоматично'' хидроцеле, което преминава при излекуване на основния процес. Също така заболяването се наблюдава при тумори на тестиса и туберкулоза на мъжката полова система.

Симптоми:
Развива се бавно и безсимптомно. Локализира се предимно едностранно. Оплакванията са от тежест в съответния скротум. Болка се появява при физическо натоварване и при полов акт и се разпространява в посока към корема.
Има фертилни нарушения, тъй като хидроцелето потиска образувенто и съзряването на сперматозоиди. Това най-често се дължи на промени в температурата в скротума, която при хидроцеле достига до 32 градуса.

Лечение:
1. Радикално лечение. Предствлява оперативно лечение. Има 2 вида оперативни метода - на Bergman  и на Winkelman.

2. Пункция на хидроцелето с аспирация на течността.Тази процедура не дава траен резултат. При чести пункции се образуват сраствания, инфекции и рецидив на заболяването. Тя се препоръчва на болни в общо тежко състояние.

3. Инжекционен метод на лечение. Обоснован е на пункция, аспирация и последващо въвеждане на склерозиращи вещества - спирт, тетрациклиниво препарати.

4. Лечение на оплодителните нарушения. Провежда се медикаментозно лечение след подходяща хирургична намеса и в зависимост от това кои параметри от сперматогенезата са засегнати.

Добави в Svejo

Заболявания на тестиса.Крипторхизъм и ектопия на тестиса.

При ектопия, тестиса се отклонява от нормалния път на слизане в скротума. При крипторхизъм, тестиса се спира някъде по нормалният си път на слизане от бъбрека към скротума. Около 5% от новородените има някакви отклонения в десцензуса (слизането) на тестисите. В пубертета при 3% от децата се открива крипторхизъм.

Причините не са напълно изяснени. Налице са няколко възможности:
1.  Аномалия в gubermaculum testis. Той представлява връв от долния полюс на тестиса  до скротума. При ембриона той е къс. Липсата или аномалия на gubermaculum testis може да бъде причина за непълна миграция.
2. Вродено увреждане на тестиса, който да стане нечувствителен на половите хормони. Тази теория обяснява появата на едностранен крипторхизъм и причината болните с двустранен крипторхизъм да са стерилни.
3. Недостатъчност на мъжките половите хормони може да е причина за аномалия в миграцията на тестиса към скроталната торбичка. Така се обяснява двустранния крипторхизъм.

Доказано е влиянието на скротума върху термалната регулация на тестиса. Сперматозоидите са много чувствителни към температурата на тялото. В крипторхичните тестиси се установява намален брои на клетките, от които се развиват зрелите сперматозоиди. След 6 годишна възраст измененията стават по-изразени. Крипторхичният тестис след пубертета е с нормални размери, но функцията му да образува сперматозоиди е силно намалена.

Симптоми:
Главният симптом е липса на единя или и двата тестиса в скроталната торбичка. Болният се оплаква от болка в тестиса причинени от травма върху него. При възрастните болни, заболяването се открива при консултация по повод стерилност.
 Скротума е атрофичен, а тестисите се опипват пред или в ингвиналният канал. Може да се открие и ингвинална херния. Появата на злокачествени тумори при крипторхичните тестиси е многократно по-честа, отколкото при нормалните.


Лечение:
Тъй като в крипторхичният тестис се установяват промени в сперматозоидите, той трябва да се намести в скротума на възраст до 2 години. Оперативното лечение не застрахова от стерилитет, тъй като тестиса може да има вродени увреждания.
Хормонална терапия с гонадотропин дава резултати в 10-20% от случаите.
Оперативното лечение се състой в поставяне на тестиса в дъното на скротума при зорко пазене на кръвоснабдяването му. Операцията се нарича орхидопексия. При наличие на ингвинална херния, по време на операцията тя се отстранява.

Добави в Svejo