Косопада, причинен от химиотерапия

Честотата на индуцирания от химиотерапия косопад е около 65%, като възникването и тежестта му варират в зависимост от използваните химиотерапевтици.

Комбинирана терапия, включваща два или повече медикамента, се свързва с по-чест и по-изразен косопад, в сравнение с монотерапията.

Предизвикания от химиотерапия косопад е следствие от директното токсично действие върху бързо делящите се клетки в космения фоликул. Когато той се намира в анагенна фаза, е изразено активно делене на епителните клетки. Внезапното прекратяване на тази делителна активност води до пречупване на косменото стъбло, което е съставено от все още ненапълно кератинизирали клетки.

Загубата на коса започва една до три седмици след началото на химиотерапевтичното лечение. Загубата на коса в областта на скалпа е най-силно изразена, тъй като там нормално около 90% от космите са в анагенна фаза.

Когато химиотерапевтиците се прилагат в големи дози за продължително време, могат да се засегнат и брадата, веждите, миглите, както и областта на подмишницата и половите органи.

Косопада (алопеция) е обратим, като растежа на косата се възстановява след три до шест месеца. Понякога новопоявилата се коса е с променена цвят и/или форма. Косата може да е по-къдрава отпреди или да е по-сива, докато се възстанови броя на меланоцитите в космения фоликул, но тези промени обикновено са временни.

За постоянен косопад се съобщава след химиотерапия с cyclophosphamide и busulfan, след костно-мозъчна трансплантация, като тя е свързана с определени рискови фактори:
  - хронична реакция на присадката срещу приемателя (graft-versus-host disease  GVHD);
  - предишно излагане на рентгенови лъчи;
  - възрастта на пациента.

Добави в Svejo

Здрави и красиви крака

Редовната грижа за краката може да предотврати появата на болезненото им  напукване, възпаление и охлузвания.

4,3% от хората в Европа се оплакват от прекомерно загрубяла кожа на краката,

3,8% - от мазоли,

3,8% - потни крака,

2,6% - от гъбички,

2,2 - от неправилно растене на ноктите на краката,

1,6% - често образуване на ''пришки'',

0,9% - кокоши трън,

0,9% - нараняване на ноктите на краката при спорт или по време на работа,

0,6% - диабетно стъпало.

 

Тези проблеми могат лесно да се предотвратят по няколко лесни начина.

За ноктите.

Най-добре е тяхната дължина да се намалява със стъклена пила, а за да се намали риска от гъбички, добре е формата на външния кант на нокътя да е така, че те да не опират в обувките. Кожата, която расте над нокътя не се премахва или придърпва. 

Потни крака.

Потните крака са една прекрасна среда за размножаване на бактерии. Именно те произвеждат веществата отговорни за неприятната миризма на потта. За това е добре краката да се измиват с антисептичен сапун. Препоръчва се също така топли бани от дъб. След банята краката се подсушават добре и се третират с ароматизиран крем за крака или спрей. От значение са също и чорапите, които се използват. Най-добре е те да са от 100% вълна.

Суха кожа и напукани крака.

Кремовете и шампоаните, съдържащи урея ( пет до десет процентен концентрат) и пантенола овлажняват кожата и я поддържат мека без да лепне. Какво е предимството? Чорапогащника и обувките могат да се обуят непосредствено след намазване с крем. Продуктите съдържащи активни вещества от невен, алое вера или олио от иглика изглаждат кожата. Всички препарати се нанасят сутрин и вечер върху измити и добре подсушени крака, а също и между пръстите.

Мазоли.

Те се образуват например, когато обувките се търкат в кожата покриваща ставите на пръстите. Добре е обувките да се сменят често, за да се предотврати продължителния натиск върху краката. С много добър ефект са лепенките или тинктурите със салицилова киселина.

Добави в Svejo

Пет стъпки, които намаляват симптомите на сенната хрема.

При проучване се установява, че симптомите на сезонна алергия, като сенна хрема, не са така остри при придържане към здравословен начин на  живот.

Ето и списъка с мерки, които са в полза срещу поленовата алергия:

1. Ограничаване на стреса- Опитайте се да намалите нивото на стреса. Проучвания показват ясната връзка между стреса и силата на оплаквания при поленовата алергия. Почти 7 от 10 души, страдащи от сенна хрема, изпитват безпомощност и окачествяват състоянието си като непоносимо. Когато стреса се овладее, симптомите стават по-поносими.

2. Спорт- редовните тренировки подобряват здравословното състояние, включително и при сенна хрема. Физическата активност смекчава изявата на симптомите, както и редуцира нивата на стреса. З целта е достатъчно да се отделят по 50 минути три пъти седмично за леки спортни занимания, като колоездене, бързо ходене, леко бягане, може и плуване. Естествено, задължително е да се избягват часовете на силно разпространение на полени- сутречните часове и ранна вечер. По-ниска концентрация на полени се отчита в часовете около обяд. За предпочитане е да се посещава фитнес зала или плувен салон по време на този сезон.

3. Здравословно хранене- хора, придържащи се към здравословно хранене, страдат от симптомите на сенната хрема в по-ниска степен. Има обаче продукти, които иначе полезни, могат да влошат алергията. В това число влизат ябълки, домати, пъпеш, плодове с костилка като праскови, кайсии, целина.

4. Спиране на алкохола или ограничаване на употребата му до минимум по време на поленовия сезон. Алкохила дехидратира организма и го прави по- чувствителен на полените. Със сигурност питиетата влошават сенната хрема.

5. Достатъчен сън. Хора със сенна хрема, които спят достатъчно се чустват по-добре от останалите и симптомите им не са така изявени. Хора, които спят по пет или по-малко часа на денонощие се оплакват повече от тях - един от петима (или 21%), докато числото при отделящи по 7 и повече часа за сън намаляна на 13% - това е един от осмина.

Добави в Svejo

Възпаление на простата.

Анатомичните особеност в разположението на простатната жлеза на мястото на кръстосване на пикочните и семенните пътища предразполага към поява на възпалителни процеси в нея.
Голямото значение на това заболяване се определя от факта, че най-засегнати са мъжете в активна репродуктивна възраст.  Хроничния простатит води до тежки разтройства в сперматогенезата и понижаване на фертилния оптимум при мъжа.

Остър простатит (prostatitis acuta)

Острият възпалителен процес на простатната жлеза като самостоятелно заболяване  се наблюдава сравнително рядко. Най-често във възпалителния процес се въвличат и съседни на простата анатомични структури. Възпалителния процес може да е повърхностен, огнищен или дифузен.
При оформяне на абсцес в простата той може да се отвори в уретрата, пикучния мехур, правото черво и т.н.

Симптоми и протичане.

Най-характерни симптоми са:
  -повишена температура до 39 градуса с втрисане
 -силно изразен болков синдром. Болките са локализирани в перинеума и кръста, засилват се ходене 
   по голяма нужда и се разпространяват към главичката на пениса.
   -смущения в уринирането. Чести и болезнени позиви за уриниране, засилващи се в края на  
   уринирането. Може да настъпи пълна задръжка на урината.

Рекралното изследване на простата трябва да бъде много внимателно, тъй като тя е увеличена, обилно кръвонапълнена и силно болезнена.
Развитието на възпалителния процес зависи от вирулентността на причинителя на инфекцията и резистентността му, а също така и от адекватното противовъзпалително и своевременно лечение.

Лечение.

То трябва да е комплексно. На болните се назначава строг постелен режим. Забраняват се пикантни храни, газирани и алкохолни напитки. За облекчаване на болковия синдром се изписват аналгетици и спазмолитици под формата на свещички. Важен момент е избора на правилната антибактериялна терапия, При която се спазва следния принцип: своевременно започване, използване на широкоспектърни антибиотици от групата на тетрациклините, аминогликозиди, цефалоспорини; комбиниране на два или три антибиотика едновременно, препаратите се прилагат венозно в големи дози.

Добави в Svejo

Варикоцеле

Варикоцелето е заболяване, което се характеризира с разширение на венозните съдове (plexus pampiniformis) в интимната област на мъжа.
Идиопатичното варикоцеле се наблюдава в периода на активна полова възраст - между 25 и 30 години. Заболяването се наблюдава в 9,5 - 20% при мъже в зряла възраст и в 0,7% при момчета между 10 и 14 години. Локализацията на варикоцелето е най-често левостранна.

Причини за развитие на варикоцеле.
1. Затруднено оттичане на кръвта - лявата тестикуларна вена е по-дълга и с по-малък калибър, което води до по-високо налягане при вливането и в бъбречната вена.

2. Увеличен приток на кръв към тестисите в периода на полова зрялост.

3. Пареза на кремастерния мускул.


Симптоми и развитие на заболяването.
Протичането на варикоцелето минава през три стадия.


През пръви стадий болните нямат никакви оплаквания, липсва асиметрия на скротума, разширените вени се установяват само при внимателно опипване на тестиса.


Във втория стадий при физическо натоварване се появява болки в тестиса, които се разпространяват в посока на бъбречната област. Налице е асиметрия на скротума. При опипване се установяват възловидно разширени вени.


В третия стадий болката става почти постоянна. Още при оглед може да се забележи значително разширение на вените. Скротума е изтънен, отпуснат и лишен от гънки. Тестиса е с меко-еластична консистенция.


Варикоцелето и стерилитета. 
Честотата на фертилните нарушения при идиопатичното варикоцеле е между 30 и 50%. Причината е неблагоприятното влияние на варикоцелето върху сперматогенезата. Отбелязва се нарушена регулация на топлинната обмяна на скротума, продължителен венозен застой и в резултата намален приток на кислород към тестикуларните клетки. Всичко това оказва значителна депресия на процеса на образуване на сперматозоидите, което се изразява в намаление на подвижността и броя им.

Диагноза.
При оглед в право положение обикновено лявата половина на скротума е удължена в сравнение с дясната. В повечето случаи разширените вени изпъкват на фона на изтънялата кожа на скротума. В легнало положение варикоцелето спада, но в право положение вените се напълват веднага. Изпразването на вените в легнало полежение говори на идиопатично варикоцеле. Ако вените в това положение не се изпразват и състоянието остава непроменено, трябва да се мисли за симптоматично варикоцеле.

Варикоцелето трябва да се различи от ингвинална херния, епидидимит, хидроцеле.

Лечение.
Лечението е хирургично. При повторна поява след операцията се прилага перкутанна селективна емболизация на тестикуларната вена, която се осъщесвява чрез трансфеморален достъп.

Добави в Svejo

Внимание, полово предавани заболявания!

Как да ги разпозная, как да се лекувам, как да се предпазя от тях?
Много въпроси за заболявания, за които човек говори винаги със срам.
В момента Световната Здравна Организация алармира за нарастващ брой антибиотико-резистентни полово предавани заболявания във все повече европейски страни (Франция, Швеция).
В тази статия аз ще се спра на едни от най-често срещани полово-предавани заболявания.

1. Трипер ( Гонорея).
Гонореята е бактериална инфекция засягаща уретрата, матката, фарингса и очите. Два до шест дена след инфектирането се появява гноен секрет от уретрата и болка. При жени често протича незабелязано. Ако инфекцията не се открие и лекува навреме заплашва от стерилитет, хронична коремни болки и засягане на ставите.

Начин на заразяване: сексуален контакт (също при орален и анален секс).

Диагноза: взимане на проба от секрета, антибиограма.

Лечение: антибиотици, най-често комбинирани, заради голямата резистентност на бактерия.

Профилактични мерки: използване на кондом, по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.

2. Генитален херпес.
Заболяването в началото се изявява под формата на мехури в интимната област, областта на устата и ануса. В следващия стадии на местата на мехурите се оформят язви. Често пациентите се оплакват от сърбеж, чувство на напрежение и болка в засегнатата област, подуване на лимфните възли. Възможно е след излекуването (след около 2 седмици) заболяването отново да се поднови (например при стрес).

Начин на заразяване: контакт с ''свежи'' херпесни мехури, при сексуален контакт, целувка или орален секс.

Диагноза: вземане на секрет, кръвен тест.

Лечение: потискане на вируса с медикаменти, често продължителността на лечението е от голямо значение за положителен резултат.

Профилактични мерки: използване на кондом, измиване на ръцете след контакт със заразен.

3. Хламидии. 
Хламидиите са бактеална инфекция на матката, маточните тръби, уретрата, простата и епидидимиса. Често протича незабелязано. При жени води до стерилитет. Засягането на очите от патогена може да доведе до ослепяване.

Начин на заразяване: сексуален контакт, рядко кожен контакт или контакт с телесните течности на заразен ( заразен очен секрет).

Диагноза: изследване на урина или секрет.


Лечение: антибиотици, партъора също се лекува.


Профилактика:използване на кондом (защитата в този случай не е пълна), по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.

3. Сифилис. 
Отново бактериална инфекция. Първите симптоми се развиват обикновено незабелязано. Това са: малки язвички, отделящи секрет в интимната област и подути лимфни възли. Късни усложнения на заболяването са менингит, деменция, парализа, ослепяване.

Начин на заразяване: сексуален контакт, целувка, рядко при кожен контакт.

Диагноза: изследване на кожните обриви, кръвен тест, взимане на секрет за изследване.

Лечение: антибиотици, на лечение се подлагат и всички партъори от последните три месеца.

Профилактика: използване на кондом, по възможност избягване на рискови сексуални контакти и честа смяна на партъора.

4. Хепатит Б. 
Заболяването причинява възпаление на черния дроб. При 1/3 от заболелите протича с пожълтяване на кожата и тъмна урина. До 160 дена след заразяването е възможно стопиране на заболяването, след това то хронифицира и води до разрушаване на черния дроб ( рак на черния дроб или чернодробна цироза).

Начин на заразяване: сексуален контакт или контакт със заразена кръв и кръвни продукти.

Диагноза: кръвен тест за вируса или за антитела.

Лечение:  медикаменти и почивка.

Профилактика:  кондом и ваксина на всеки 10 години.

5. Папилома вирусна инфекция (HPV).
Измененията, които предизвиква папилома вирусната инфекция са: задебеляване на кожата на половите органи, което не се съпътства с болка.Същите изменения се наблюдават и в областта на ануса (понякога стигат до ректума). Инфекцията с папилома вирус може да предизвика развитието на рак на маточната шийка. Задебелените кожни участъци може да се разязвят и да кървят и да хронифицират в по-късен стадии.

Начин на заразяване: при сексуален контакт, а също така и при замърсяване на областта (например при бръснене).

Диагноза: вирусен тест на базата на взета кожна проба.

Лечение: премахване чрез операция, лазер- или криотерапия.

Профилактика: кондом и имунизация.

Добави в Svejo

Инфекциозни конюнктивити.

Конюнктивитите спадат към разнородна група от възпалителни проблеми засягащи конюнктивата - обвивката, която покрива вътрешната повърхност на клепача и склерата (схема).
Те са едни от най-честите очни заболявания. Обикновено повечето форми на конюнктивитите са ограничени в конюнктивата, но някои могат да предизвикат сериозни очни компликации.
 

Класификация:


Спрямо причинителя:
  1. Инфекциозни;
      а. Вирусни,
      б. Бактериални,
      в. Хламидийни,
      г. Гъбични,
      д. Паразитни.

 2. Неинфекциозни;
   
    а. Алергични,
    б. Механични и физико-химични,
    в. Конюнктивити при рефракционни аномалии.

3. По протичане;
   а. Остри,
   б. Хронични.


Симптоматика:


1. Сълзене,

2. Глождене,

3. Чувство за чуждо тяло в окото,

4. Залепване на клепачите от свръхпродукция на секрет.

За острите конюнктивити тези симптоми се характеризират с внезапно начало, докато при хроничните започва незабелязано с бавно и постепенно развитие.

Клинична изява:



Оплакванията се развиват постепенно за 2-3 дни, обикновено двустранно.
1. Парене, глождене, чуство за чуждо тяло, зачервяване.

2. Сутрин очите са залепнали с обилен секрет.

3. Клепачите са зачервени и оточни.

4. Зрението е нормално.

5. Няма увеличени лимфни възли.

В зависимост от причинителя могат да се наблюдават:
Секреция.  Може да бъде водниста, мукозна, серозна, мукопурулентна и пурулентна. Типът на секреция може да бъде характерен за специфичния причинител и ключ към диагнозата. Серозната и мукозната секреция се срещат при различни видове конюнктивити, но най-често са асоциирани с алергичните конюнктивити. Воднистата секреция може да бъде първи белег на вирусна инфекция, докато мукопурулентната и пурулентната секреция са суспектни за бактериален причинител.

Хиперемия.  Представлява зачервяване в резултат на дилатация на конюнктивните кръвоносни съдове. Локализацията и интензивността на хиперемията варират.

Едем и Хемоза. Хемозата е полупрозрачно надигане на конюнктивата. Едематозната реакция може да доведе до клепване на горния клепач.

Папили.  Това са надигания на надигания на конюнктивалната тъкан с различен размер, от центъра на които излиза малко кръвоносно съдче. Обикновено се откриват от вътрешната страна на горния клепач.

Ерозии и язви.  Ерозиите на конюнктивата са повърхностни дефекти. При язвите се засягат по по-дълбоките слоеве на конюнктивата, свързани с повишената протеолитична ензимна активност.
Гранулом. Характерни са за хроничните възпалителни реакции.
Хеморагии.  Изливане на кръв, изявяващо се като единични или множествени петна с различни размери. Асоциацията им с конюнктивит говори за вирусен причинител.
Фликтена.  Появява се най-често при деца и младежи като алергична реакция на бактериални агенти, хронично присъстващи в конюнктивата.

Диагноза:
Поставя се на базата на характерната клинична изява и след провеждане на функционални изследвания.

Лечение:
Първа и много важна стъпка са хигиенните мерки - добро почистване на секретите с физиологичен разтвор или преварена вода, използване на еднократни кърпички и марли, отделяне на тоалетните кърпи и принадлежности от другите в семейството. Добре е да се направи посявка от конюнктивен секрет и антибиограма, особено при не повлияване от първоначалното лечение.
До получаване на резултатите се прилага локално антибиотици като : gentamycin, tobramycin, ciprofloxacin, levofloxacin.

Добави в Svejo