Пълна промяна.

Бременността, един от най-прекрасните моменти в живота на всяка жена, който е изпълнен с огромни промени. В този период, може да се каже, че няма тъкан или орган, в който да не настъпват промени.

Промени в матката.
Небременната матка, при нераждала жена има крушообразна форма. В началните стадии на бременността тя приема сферична форма и плода се движи свободно в относително по-големият и обем. В следващите няколко месеца, матката става цилиндрична. Дебелината на маточните стени значително се увеличава, както и нейната маса - достига до 800/1000 грама. Значително нараства притока на кръв. В края на бременността маточната тъкан консумира много повече кислород, отколкото мозъка. При голям процент от бременните жени към края на бременността матката се извива леко на дясно и назад. В последните няколко месеца главата на плода навлиза в тазовата кухина, което облекчава дихателните движения и пасажа в червата, но затруднява отчасти функцията на пикочния мехур и крайните части на дебелото черво. при многораждали преразтегнатата коремна мускулатура  не може да издържи на тежестта на растящата матка и увисва напред. Към края на бременността  се покачва естрогена. Това усилва синтеза на простгландини, необходими за ''узряване'' на маточната шийка . Узряването е един много сложен процес в който маточната шийка от твърда към края на бременността става мека и всичко това е благодарение на повишаване количеството на хиалуронова киселина и простгландини.
При бременните се усилва отделянето на слуз. По-малката устойчивост на разтягане на  цервикалният канал и най- вече неговият вътрешен отвор (канала, разположен в маточната шийка) е водещ фактор при аборт във втората половина на бременността.

Промени във влагалището.
Вагиналните стени стават по-меки, по-разтегливи и задебеляват. pH на влагалището варира от 3,5 до 6. Повишената киселинност има защитна функция от проникване на инфекция към горните родилни пътища.

Промени в отделителната система.
В по-ранните срокове на бременността матката е разположена върху пикочният мехур и не предизвиква смущения в уринирането. При навлизане на главичката в таза, натиска върху пикочния мехур предизвиква по-често уриниране и парене при уриниране. Това води до застой на урината в пикочните пътища и склонност към образуване на камъни и развитие на инфекции.
Промени в коремната стена.
Тя изтънява, отпуска се и се разтяга. Това е предпоставка за развитие на хернии.

Промени на кожата.
Разпъването на кожата на предната и странична коремна стена предизвиква появата на стрии.
Характерно е и увеличена пигментация по лицето, гръдните зърна, около пипа, в областта на пресни кожни зараствания на рани.

Промени в костите.
Увеличената телесна маса по време на бременността и увеличаващите се размери на матката променят стойката на бременната- тялото е по-изправено (''горда походка на бременните''). Изразена декалцификация на костите е причина за чести фрактури. Това се предотвратява с пълноценната храна.

Промени в гръдните жлези.
Още от най-ранни срокове те са напрегнати и слабо болезнени. Постепенно започват да нарастват. В тях се натрупва голямо количество пигмент. След първите 2-3 месеца при изстискване от гръдните зърна се отделя малко количество коластра. Това е начален продукт от тяхната дейност.

Промени в храносмилателната система.
Забавена е перисталтиката и изпразването на стомаха, тънките и дебелите черва. Чувство за подуване на корема, газове, тежест след нахранване и запек са често срещани. Чести са уврежданията на венците и зъбите. Основна причина за това е пониженото количество калции в майчиният организъм. Има и промени в апетита. Наблюдава се желание за поемане на необичайни за периода преди забременяването храни.

Промени в кръвта и сърдечно-съдовата система.
Повишава се обема на циркулиращата кръв, за сметка на плазмата и по-малко за сметка на кръвните клетки. Поради това настъпва ''разреждане'' на кръвта, откъдето и понижени стойности на хемоглобина (физиологична анемия). Забавя се кръвотока във венозната система, което предразполага за образуване на тромби. Повишава се сърдечната честота. към края на бременността. Границата между нормално и повишено кръвно налягане са 140/90 mmHg.

Промени в телесната маса на бременната.
Тя се повишава поради растящият плод, плаценатата, околоплодната течност, нарастването на матката, задръжката на течности в кръвта и тъканите и натрупването на мастна тъкан. Увеличаването на телесната маса е от порядъка на 10-12 килограма.


Промени в обмяната.
Водна обмяна.Характерна е склонността към задръжка на течности- общо около 2,5 до 3 литра.При появата на отоци по долните крайници  обема на задържаната течност може да надхвърли 7 литра. и да е ранен симптом за отклонения от нормалното развитие на бременността.
Обмяна на въглехидратите. Прекомерното приемане на въглехидрати води до натрупване на мазнини и се отразява неблагоприятно както за майката, така и за плода.
Обмяна на мазнините.Бременността затруднява мастната обмяна. Повишава се нивото на холестерола. това благоприятства образуването на камъни в жлъчката.

Често при бременни се наблюдават усложнения на бременността поради недостатъчно приемане на желязо.
Нивото на готварската сол е повишено. Характерната склонност към задръжка на течности налага да няма излишъци на готварска сол  в храната на бременната.
В края на бременността нивото на калия в майчината кръв силно намалява и стига до долната граница на нормата.

Добави в Svejo