Всичко е започнало с феромоните. Те са биологично активни вещества, отделяни от човека и животните в околната среда, които влияят по специфичен начин на поведението, физиологичното и емоционално състояние, обмяната на вещества, но само на представители от същия животински вид.
За биологичното действие на феромоните е характерно видова специфичност, т.е. различните видове животни използват в качеството на феромони различни химични вещества или смеси с различно съчетание на компонентите.
Феромоните осъществяват главно комуникацията на химично ниво. След като доказаха съществуването на феромони при насекомите и животните, учените предположиха, че те съществуват и при човека и не сгрешиха. Но ако при животните тези вещества просто ги карат да се заемат с продължаването на рода, да започват борби или да се събират на стада или ята, то при човека всичко е много по сложно.
При подбора на сексуални партъори при човека участват чувствителни клетки, разположени в областта на носната преграда и информацията отива право в мозъка за обработка. Дори ако този ''втори нос'' поради някакви причини не функционира добре, човек все пак е способен да улавя тези ''сигнали''.
Функциите на ''втория нос'' могат да се поемат и от някои клетки на основният ни обонятелен орган. Любопитно е, че ''феромонният локатор'' може да възприема само сексуални и социални миризми и практически не реагира на силни (приятни или неприятни) миризми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар